Привет на всички, вече съм на линия в България и не мога да насмогна да чета и да се ориентирам още.Искам да кажа едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за добрите думи и подкрепа от там усещахме, че ни подкрепяте и беше силна мотивация за нас. Благодаря на всички приятели, които ме посрещнаха на летището, беше много вълнуващо за мен, едвам съм се сдържал да не се разрева като магаре от вълнение. Съжалявам и се извинявам на всички българи, че не успях д завърша ,много ми е тежко и ме боли малко ми трябваше. Объркано ми е още, но ще започна да разказвам, пък после ще ги навързвам. Дакар наистина е върха на оффроуда, това е нещото, което ти спира дъха от вълнение, от притеснение (особено когато си за първи път), мисълта, че си сред най-добрите на планетата те побърква, опиянява и задължава...
Радвам се, че и нашата малка България най-после се записа на световната сцена и вече пътя е проправен и ще е по-лесно за следващото ми (ни) участие, а защо не и на други българи и в други класове. Искам да благодаря ина репортерския ни екип на Дакар, който прави невъзможни неща, за да се предвива, снима, помага, изпраща информация, бори се с несгодите и машината, навъртат всеки ден по над 200 км. горница от нормалното и се чудя как издържат още. Ето малко снимки правени от мен за загрявка,какво точно преживях шрез тези 10 дена и над 4000 км. в приключението наречено "Дакар 2011"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар